История на училището
Училище в селото ни има от 1903 г. Гръцката патриаршия е упражнявала различни насилия за погърчване на населението. Някои от селяните са се гърчеели и затова както черквата, така и училището са били гръцки. Но са се намирали и будни хора от село Ширбаново. които са съзнавали, че да изпращат децата си в гръцко училище е безполезно, понеже самите родители и роднини на децата не са знаели нито дума на гръцки език. През 1910 г. е почнала борба за отваряне на българско училище. Имало големи протести от страна на гръцката патриаршия, която не искала в селото да има българско училище. След големи борби населението отворило в селото и българско училище, което няколко пъти през годината е било затваряно от гръцките власти, но пак отваряно от българите. За първи български учител е бил назначен Филип Георгиев. След Балканската война и освобождението на Пиринска Македония през 1913 г. гръцкото училище в селото е закрито и остава да функционира само българското училище. Всяко откриване и закриване на учебната година в селото се превръщало в общоселски празник, защото хората макар и непросветени все още, са осъзнавали силата и значението на знанието и образованието и с всички сили и възможности, които са имали са помагали на училището, учителите и децата си.
Първите учители са били от различни краища на България - Петрич, Пловдив, Струмица. От 1916 до 1920 г. учителства първата жена учителка - Милка Наумова. След нея идва Йорданка Георгиева - 1920 г. 1925 година е назначена и втора учителка - Мария Станишева. През 1934/35 г. е назначен за главен учител Славе Лазаров. След шестнайсет години учителстване Йорданка Георгиева умира и е погребана в селото.
На 8-ми април 1937 г. започва изграждането на нова училищна сграда - бившия пансион. На 31 октомври 1939 г. новото училище е отворено за децата с пиесата "Таласъми" изиграна от любители младежи. На 9-ти март 1941 г. в училището са настанени германски войници. и учебните занятия са прекъснати за един месец. След войната главен учител е Георги Деведжиев от град Пловдив. На 29-ти ноември 1946 г. се открива прогимназия, училището става основно и оттогава носи името на Светите братя Кирил и Методий. Георги Деведжиев остава главен учител до 1948 г. През 1957 г. за директор е назначен Андон Бакалов, учителите са 12 души - К Гиздавков, Лефтера Ангелова, Петра Костадинова, Леска Бакалова, Тодор Кукушлиев, Величка Трайкова, Стефан Димов, Вангелия Антонова, Цветанка Томова, Паскалина Димитрова.
На 3-ти януари 1963 г. започва изграждането на нова училищна сграда/ днешната училищна сграда/. На 4-ти ноември същата година, само след 10 месеца училището е готово и в него започват учебни занимания. Новото училище е едно от най-хубавите в общината. Обзаведено е и оборудвано с всичко необходимо за доброто обучение
на децата. Учителите работили в него проявяват голям професионализъм и възрожденски дух, благодарение на което от него излизат много образовани и целенасочени хора, които после стават доктори, учители, инженери.
До 1992 г. директор на училището е Андон Бакалов, от 92-ра до 2005 директор на училището е Павел Трайков. През това близо столетно съществуване на училището, през него са минали десетки учители и стотици ученици, които са оставили следа в развитието на селото ни. От 2005г. настоящ директор на училището е г-жа Снежана Цветкова , която, следвайки екипния принцип в работата си, продължава и развива традициите, създадени досега.
В годините на така наречения преход броя на децата рязко намалява и това налага привличането отново на ученици от с.Митино и от гр. Петрич . И днес въпреки многобройните реформи и оптимизации , благодарение на подкрепата на населението и всеотдайният труд на хората , които работят в училището то продължава да съществува ,като в момента в него се обучават както деца от селото така и деца пътуващи от гр. Петрич.